Малък фрагмент се отнася до вид ортопедичен имплант, използван за фиксиране на фрактури или деформации в малки кости или в области с ограничено покритие на меките тъкани. Тези импланти са проектирани да осигуряват стабилна фиксация и да позволят ранна мобилизация и по -бързо възстановяване. Малките фрагменти импланти обикновено имат диаметър 3,5 мм или по -малко и се предлагат в различни форми и размери, включително винтове, плочи и проводници. Те обикновено се използват при процедури като операции на ръцете и краката, фрактури на глезена и фрактури на ключицата.
Заключващите плочи обикновено са изработени от биосъвместими материали като титан, титанова сплав или неръждаема стомана. Тези материали имат отлична якост, скованост и устойчивост на корозия, което ги прави идеални за използване в ортопедични импланти. В допълнение, те са инертни и не реагират с телесните тъкани, намалявайки риска от отхвърляне или възпаление. Някои заключващи плочи могат също да бъдат покрити с материали като хидроксияпатит или други покрития, за да се подобри интеграцията им с костната тъкан.
Както титановите, така и от неръждаема стомана плоча обикновено се използват при ортопедични операции, включително за заключващи плочи. Изборът между двата материала зависи от няколко фактора, включително вида на операцията, медицинската история и предпочитания на пациента и опитът и предпочитанията на хирурга.
Титанът е лек и силен материал, който е биосъвместим и устойчив на корозия, което го прави отличен избор за медицински импланти. Титановите плочи са по -малко твърди от плочите от неръждаема стомана, което може да помогне за намаляване на стреса върху костта и насърчаване на заздравяването. Освен това, титановите плочи са по-радиолуцентни, което означава, че не пречат на тестовете за изображения като рентгенови лъчи или ЯМР.
От друга страна, неръждаема стомана е по -силен и по -твърд материал, който също е биосъвместим и устойчив на корозия. Използва се в ортопедичните импланти от десетилетия и е изпитан материал. Плочите от неръждаема стомана са по -евтини от титанови плочи, което може да се съобрази за някои пациенти.
Титановите плочи често се използват при операция поради техните уникални свойства, които ги правят идеален материал за медицински импланти. Някои от предимствата на използването на титанови плочи при операция включват:
Биосъвместимост: Титанът е силно биосъвместим, което означава, че е малко вероятно да предизвика алергична реакция или да бъде отхвърлен от имунната система на организма. Това го прави безопасен и надежден материал за използване в медицинските импланти.
Сила и издръжливост: Титанът е един от най -силните и издръжливи метали, което го прави идеален материал за импланти, които трябва да издържат на напреженията и щамовете на ежедневната употреба.
Корозионна резистентност: Титанът е силно устойчив на корозия и е по -малко вероятно да реагира с телесни течности или други материали в тялото. Това помага да се предотврати кородирането или деградирането на имплантата с течение на времето.
Рентгенативност: Титанът е силно радиоопроцеден, което означава, че може лесно да се види на рентгенови лъчи и други тестове за изображения. Това улеснява лекарите да наблюдават имплантата и да гарантират, че той функционира правилно.
Заключващите плочи се използват при ортопедични операции, за да осигурят стабилност и подкрепа на костите, които са счупени, счупени или отслабени поради заболяване или нараняване.
Плаката е прикрепена към костта с помощта на винтове, а винтовете се заключват в плочата, създавайки конструкция с фиксиран ъгъл, която осигурява силна опора за костта по време на лечебния процес. Заключващите плочи обикновено се използват при третирането на фрактури на китката, предмишницата, глезена и краката, както и при операции на гръбначния синтез и други ортопедични процедури.
Те са особено полезни в случаите, когато костта е тънка или остеопоротична, тъй като заключващият механизъм на плочата осигурява добавена стабилност и намалява риска от повреда на имплантата.
Костна плоча е медицинско изделие, използвано за стабилизиране на костни фрактури по време на лечебния процес. Това е плоско парче метал, обикновено изработено от неръждаема стомана или титан, което е прикрепено към повърхността на костите, като се използва винтове. Плаката действа като вътрешна шина, за да държи фрагментите на счупените костни при правилно подравняване и осигуряване на стабилност по време на лечебния процес. Винтовете закрепват плочата към костта, а плочата държи костните фрагменти в правилното положение. Костните плочи са проектирани така, че да осигуряват твърда фиксация и предотвратяване на движението на мястото на счупване, което позволява на костта да заздравее правилно. С течение на времето костта ще расте около чинията и ще я включи в околната тъкан. След като костта е излекувана напълно, плочата може да бъде отстранена, въпреки че това не винаги е необходимо.
Заключващите винтове не осигуряват компресия, тъй като са проектирани да се заключват в плочата и да стабилизират костните фрагменти чрез конструкции с фиксиран ъгъл. Компресията се постига чрез използване на винтове, които се поставят в слотове за компресия или дупки на плочата, което позволява компресиране на костните фрагменти, тъй като винтовете са затегнати.
Нормално е да изпитвате болка и дискомфорт след поставяне на плочи и винтове по време на операция. Болката обаче трябва да отшуми с времето, когато тялото лекува и хирургичното място се възстановява. Болката може да се управлява чрез лекарства и физическа терапия. Важно е да следвате следоперативните инструкции, предоставени от хирурга, и да се съобщават за всяка постоянна или влошаваща се болка в медицинския екип. В редки случаи хардуерът (плочи и винтове) може да причини дискомфорт или болка, а в такива случаи хирургът може да препоръча отстраняване на хардуер.
Времето, необходимо на костите, за да се лекува с плочи и винтове, може да варира в зависимост от тежестта на нараняването, местоположението на нараняването, вида на костта и възрастта и цялостното здраве на пациента. По принцип може да отнеме няколко седмици до няколко месеца, за да се излекуват напълно костите с помощта на плочи и винтове.
По време на първоначалния период на възстановяване, който обикновено продължава около 6-8 седмици, пациентът ще трябва да носи отлив или брекет, за да запази засегнатата зона обездвижена и защита. След този период пациентът може да започне физическа терапия или рехабилитация, за да помогне за подобряване на обхвата на движение и сила в засегнатата област.
Важно е обаче да се отбележи, че лечебният процес не е завършен, след като отливката или скобата се отстранят и може да отнеме още няколко месеца, за да може костта да прекрои и да си върне първоначалната сила. В някои случаи пациентите могат да изпитват остатъчна болка или дискомфорт в продължение на няколко месеца след нараняването, дори след като костта е излекувана.